О`Хенри /1862-1910/
О`Хенри - снимка Уикипедия
Потър учи в основното училище, ръководено от неговата леля. Тя продължава да го наставлява, докато завърши и гимназията на 15 годишна възраст. След това той започва работа в аптеката на своя чичо и през 1881 година, когато е на осемнайсет години, получава лиценз за аптекар. Докато работи там, показва артистичния си талант, правейки скечове за хората от града. На следващата година заминава за Тексас с д-р Хол, надявайки се да подобри здравословното си състояние, тъй като е с постоянна кашлица. Отсяда в ранчото на сина на доктора, Ричард, където помага и като овчар и като момче за всичко. Научава малко испански и немски от смесицата работници. Здравето му наистина се подобрява и през 1884 година, той заминава за Остин. Там отсяда първоначално в приятелско семейство. В следващите години сменя различни работни позиции, като започва и да пише като странично занимание.
Потър води активен социален живот в Остин. Той бил добър певец и музикант, става член на Hill City Quarter /квартет Хил Сити/. Тогава Потър среща и започва да ухажва Атол Естес, която е седемнадесет годишна, и произлиза от заможно семейство. Нейната майка била против връзката им, защото Атол била болна, страдала от туберкулоза. Въпреки всичко те избягват заедно и се венчават в дома на техен приятел през 1887 година. Двойката продължава да взима участие в музикални и театрални групи, а Атол подкрепя съпруга си и го насърчава да продължи с писането. Година след брака им, Атол ражда момче, което живее едва няколко часа след раждането му. На следващата година се сдобиват с дъщеричка, Маргарет. Приятелят на Потър, Ричард Хол става поземлен комисар и предлага работа на Потър като чертожник в главния тексаски поземлен офис, със заплата достатъчна да издържа спокойно семейството си, но той продължава да пише и публикува в списания и вестници.
По това време О`Хенри написва „Управлението на Джорджия” и „Заровеното съкровище”. През 1890 година, Хол се кандидатира за губернатор, но губи изборите. Потър напуска работата си, и е назначен в Първа Национална банка на Остин. Банката работела неофициално и на Потър му било трудно да поддържа в ред документите. През 1894 година, е обвинен от банката в злоупотреба, изгубва работата си, но не е подведен под отговорност. След това започва работа на пълно работно време в хумористичен седмичник наречен „ Търкалящите се камъни”. В него той пишел кратки истории и скечове, и макар да имал добър тираж се провалил, като вероятна причина за това са закачките и подигравките на Потър с доста влиятелни хора. Но тогава неговата раота вече била забелязана от редактора на Houston Post. Така Потър се мести в Хюстън със семейството си и започва работа в „Пост”. По това време федералните одитори намерили няколко несъответствия, когато правили проверка на ПНБ, в която Потър работил, успели да повдигнат обвинение срещу него, и той бил арестуван, макар да отричал обвиненията за злоупотреба.
Неговият тъст платил гаранцията, за да не го държат в затвора, но денят преди О`Хенри да се яви в съда за процеса, на 7 юли 1896 година, той бяга в Ню Орлеънс, а после в Хондурас. Прекарва няколко месеца в хотел Трупло, където пише книгата „Зелки и крале”, в която въвежда термина „бананова република”. Тогава Атол и дъщеря им Маргарет отиват да живеят при родителите й. За съжаление състоянието на Атол се влошава доста и тя не успява да отиде в Хондорас, както планира Потър. Когато разбира, че жена му умира, той се връща в Остин, през февруари 1897 година и се предава на съда, пледирайки за обжалване. Още веднъж тъстът му плаща гаранцията, за да бъде той със съпругата и дъщеря им. Атол умира от туберкулоза през юли, а О`Хенри, тъй като не успява да се защити пред съда, е осъден на пет години затвор. Пратен е във федерален затвор в Охайо. Докато е там, тъй като е лицензиран фармацевт, работи в болницата на затвора. В крилото където тя се намирала му била дадена собствена стая, и той почти не прекарвал време в отредената му килия. През 1901 година след три години в затвора е освободен за добро поведение. Той се връща при дъщеря си Маргарет, която изобщо не разбира, че баща й е бил в затвора, тъй като баба й и дядо й, й спестяват това, казвайки й че нейния баща е заминал далеч заради бизнес дела.
След 1902 година, когато се мести в Ню Йорк, О`Хенри изживява изключително продуктивен период. Пише 381 кратки разказа. През 1907 година се жени отново, за детската си любов Сара Линдзи Колеман, с която отново се среща след толкова време. Все пак, въпреки литературния си успех, О`Хенри продължавал да пие много.
Здравето му започнало да се влошава през 1908 година, и това повлияло на писането му. Сара го напуска на следващата година и Потър умира през 1910, от цироза на черния дроб, усложнения от диабет и уголемено сърце. Той е погребан в Северна Каролина, където по-късно погребват и дъщеря му , през 1927.
Може би най-известните му разкази са „Вождът на червенокожите”, „Подаръкът на Маги” и „Мебелираната стая”. А относно появата на неговия псевдоним, има различни истории – че произлиза от името на един от пазачите от затвора, че е от името на домашния му любимец, че е произволно избрано от колонка във вестника и още много други.